Посредством два необикновени женски образа, филмът внушава метафизичната идея за повторяемостта в хода на времето, тъй като изкушенията, на които е изложена човешката душа, винаги са едни и същи. Но свободният избор е възможен, само когато опитът от преживяното се предава и споделя чрез сродна душа в настоящето. Такава е връзката между фаталната Адриана от 1938 и невинната Юра от 2008 г.